Парите по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" за следващия програмен период 2021 – 2027 г. ще са със 70% повече от сегашния, казва Зорница Русинова, зам.-министър на труда и социалната политика

– Г-жо Русинова, какви са акцентите в Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" за следващия програмен период?
– Министерството на труда и социалната политика (МТСП) започна активно подготовка за следващия програмен период, независимо че все още не е приет целият пакет регламенти и финансовата рамка не е одобрена. За нас е важно максимално рано да започнем подготовката, тъй като очакванията ни са, че бюджетът, с който ще разполагаме по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧР) за инвестиции в пазара на труда и за социално включване, ще се увеличи със 70% в сравнение с настоящия програмен период.

На база на индикативните данни, които имаме, очакванията са парите да бъдат малко над 4 млрд. лв. заедно със съфинансирането от страна на бюджета. Тези средства ще подкрепят реформите и основните политики на министерството, като се започне с деинституционализацията и затваряне на всички домове за деца и възрастни, създаване на устойчива система на пазара на труда за прогнозиране, квалификация и т.н. Това са все важни политики, които трябва да обмислим, за да насочим правилно този значим ресурс.


– Как ще бъдат разпределени парите?
– Най-общо казано, 2 млрд. лв. ще бъдат насочени към пазара на труда и 2 млрд. лв. – към социално включване. Предложението на Европейската комисия е 4% от Европейския социален фонд да бъде насочен към Програмата за социално подпомагане и към най-бедните, като очакванията са да имаме удвояване на ресурса за мерки за подкрепа. Искам да уточня, че планираме 2 млрд. лв. да бъдат насочени към пазара на труда, независимо че България е с рекордно ниска безработица. Тя е под 5%, а безработицата сред младежите е 6%, което е доста под средноевропейската. Но пък имаме да решаваме определени предизвикателства, свързани със знанията, квалификацията на работната сила и уменията. Другият сериозен проблем е свързан с адаптацията на работещите и с желанието им да си сменят работното място. Искаме да имаме гъвкава работна сила, която да може да премине от един тип професия в друга.

– При такъв сериозен финансов ресурс ще има ли промени в политиката ви по отношение на лицензираните центрове за обучение? Кой ще може да прави такива курсове?
– Това са центровете за професионална квалификация и всички обучителни организации в страната. Самите работодатели също ще могат да изработват собствени програми за обучение. Всъщност това е едно от приоритетните направления, които започнахме да развиваме и финансираме още през този програмен период. Надяваме се до края на месеца да обявим кои са фирмите, които ще финансираме да продължат този тип обучение. За нас е по-важно не кой ще провежда курсовете, а качеството и съдържанието на обученията. Основната ни работа в тази посока е да надградим успешната практика до момента и да обърнем по-сериозно внимание на дълготрайно безработните. До момента имаме доста стабилен опит с различни мерки за активирането им.

– Колко са в момента трайно безработните, регистрирани в бюрата по труда?
– Те намаляват. В момента говорим за 80 хил. човека. Двойно по-голям е броят на младите хора, които са извън образователния процес и извън пазара на труда. Те са 160 хил. и ние много трудно можем да определим къде и какво можем да направим за тях, така че ще насочим вниманието си и към тях. По отношение на трайно безработните създадохме над 80 центъра за съвместно предоставяне на услуги по заетост и социално включване в районите с висока безработица. Резултатите са добри и ще продължим, защото виждаме, че това е комплексен начин за решаване на проблеми. Той включва освен традиционните мерки – мотивиране, активиране, курсове за квалификация, активно търсене на работа и допълнителен социален пакет. Причините в много от случаите някой дълго време да е безработен не са само в образованието, а и в това, че има проблем в семейството, където никой не работи и карат на социални помощи. По отношение на младежката безработица за нас е важен преходът от обучението към заетостта. Затова извън познатите мерки за кариерно ориентиране и подпомагане за бързо намиране на работа ще поемаме разходите за пътуване до работното място и за първоначално настаняване в друг град.

– Предварителните нагласи бяха, че сериозно ще се инвестира в дигитални умения. Какъв финансов ресурс сте заделили?
– Според европейската статистика около 70 млн. европейци не разполагат с адекватни умения за писане и четене и основни цифрови умения. Всеки работещ в България трябва да бъде пригоден за пазара на труда. Затова обсъждаме около 500 млн. лв. от оперативната програма да бъдат насочени към създаване на мащабни програми за развиване на дигитални и цифрови умения. На практика няма човек, който да няма нужда от такива умения не само в работата си, но и в ежедневието си. Затова част от тези програми ще бъдат насочени към всички работещи. Факт е, че определена цифрова грамотност е нужна и за такива професии, които минават за нискоквалифицирани, като продавач, таксиметров шофьор и работник в склад. Всички те изискват умения за боравене с някаква техника. Затова задачата ни е съвместно с работодателите да обособим отделните програми и да предвидим инвестиции за тях. Със сигурност ще се инвестира във високите технологии. Има социално изключени хора само заради това, че нямат дигитални умения. Затова предвиждаме сериозни обучения както за възрастни, така и за хората от маргинализираните групи, за да могат да се справят чисто житейски. До две години например няма да има хартиени данъчни декларации и всеки трябва да се оправя с такъв тип системи. От тази година записването след седми клас и в детските градини става изцяло през интернет платформи. Това означава, че трябва да се помогне на хората от рисковите групи, които нямат умения.

– Известно е, че няма всеобхватен контрол върху работата на обучителните центрове. Каква ще е ролята на Сертификационния център, който предвиждате да бъде създаден?
– Това е структура, която ще валидира уменията, придобити в професионалните центрове. В професионалната квалификация има ясни регулации как се провежда изпитът, кой го провежда и работодателят има право да присъства на този изпит. Но по отношение на придобиването на ключовите умения и валидирането на компетентности имаме доста работа с МОН. За нас е важно да създадем система, която много лесно, на базата на европейските рамки за квалификация, да валидира придобитите знания и умения. Тогава много по-лесно ще можем да дадем възможност всеки да се обучава там, където има желание, защото е важен крайният резултат. Създаването на такъв Сертификационен център е част от законодателна инициатива, по която тепърва ще работим в МТСП. Това трябва да е независим орган, но и същевременно част от системата на пазара на труда.

– Как ще решавате проблема с недостига на кадри, от който страда бизнесът, а и държавният сектор?
– Доста устойчиво развихме системата за прогнозиране на професиите, за които ще има недостиг на работна ръка, така че ще продължим да работим в тази посока. Все повече ще обвързваме инвестициите в квалификации и умения с тези прогнози. Предизвикателствата ни по отношение на липсата на кадри през следващите 10 – 12 години са в образованието, здравеопазването, социалните дейности, високите технологии, но най-вече в техническите специалности. Ще отправим доста препоръки към МОН къде да насочват инвестициите в средното образование, в дуалната система и професионалното образование, за да има достатъчно кадри, които са подготвени. Една от ключовите теми от гледна точка на отпадане на децата от училище, на младежката безработица и на хора, които нямат квалификации и остават задълго безработни, са инвестициите в ранно детско развитие. Ако от ранна детска възраст не развием социални умения с посещаване на детска градина и подпомагане на деца със специални нужди, на късна възраст много трудно можем да се справим с този проблем. Затова част от средствата ще бъдат насочени към ранно детско развитие.

– Как засягате темата за равенството на жените? Известно е, че у нас те получават по-малко в редица области от мъжете за една и съща работа?
– Тази тема ще бъде засегната доста сериозно в следващия програмен период. Обмисляме мерки за насърчаване на предприемачеството на жени. Ще предложим и инициативи, които биха насърчили работодателите да изравнят заплащането между мъже и жени. Ще насърчаваме работодателите да създадат т.нар. социални иновации, които по същество са по-сериозни мерки за социално-корпоративна отговорност, които да накарат една жена едновременно да се чувства пълноценна, но и по-добре да съвместява личния с професионалния си живот. Това може да стане с въвеждане на различни форми на гъвкава заетост, на стимули, които и сега финансираме по програмата "Родители в заетост" за отглеждане на деца. Тези програми ще бъдат по-сериозно застъпени в следващия програмен период, защото не е тайна, че обикновено в България жената е тази, която отговаря за гледането на деца, на болни хора, възрастни родители и пр. Същевременно големият процент от жените са работещи и няма голяма разлика в заетостта на жените и мъжете. Голямото предизвикателство е как да стимулираме работодателите и жените да акцентират и върху кариерното развитие, и върху личния живот. За нас е важно да разработим конкретни пакети за млади майки и самотни родители.

– Предвиждате ли мерки за защита на хората в предпенсионна възраст? Те са най-уязвими при съкращения, а и трудно биват назначавани на нова работа.
– С поетапното увеличаване на възрастта за пенсиониране ние трябва да гарантираме сигурност на тези хора, които са и сред най-уязвимите на пазара на труда. Действително, когато един работодател започва съкращение, той обикновено започва да освобождава по-възрастните хора. Затова обмисляме програми как да стимулираме работодателите да предлагат гъвкави форми за заетост. Смятаме, че като осигурим допълнителни стимули, това може да помогне хората да запазят работното си място.

– Какви ще са политиките ви за възрастните хора?
– Ние сме страна със застаряващо население и това поставя сериозни предизвикателства както пред нас, така и пред местните власти. Затова предвиждаме около 2 млрд. лв. да бъдат насочени към социално включване, както вече споменах. В тези пари са включени както инвестиции в задържане на деца в образователната система, така и значителни средства за осигуряване на дългосрочна грижа за хората с деменция и с увреждания, след като бъдат закрити домовете, в които те се намират. Тези домове са строени извън центъра на общините, защото политиката преди 1989 г. е била тези хора да бъдат невидими за обществото. В момента ресурсът, с който разполагаме, стига за закриването на 10 дома, които са в най-тежко състояние и в които живеят хора с тежки увреждания, умствена изостаналост и деменция, както и за създаване на нови социални условия и грижа за тях. Ще продължим да подкрепяме общините в развиване на услуги по домовете. В момента 500 хил. човека получават топъл обяд в рамките на Програмата за храните. Голяма част от тях получават пакети с храни и като продължим тази дейност, ние искаме да я надградим с услуги в домашна среда. Една от най-успешните ни схеми, която започна от тази есен да се изпълнява в почти 120 общини, е развитието на патронажната грижа. Това е възможността самотно живеещ възрастен човек или такъв с увреждания да получи до два часа на ден подкрепа от медицинско лице, което да му помогне в ежедневието, заедно с подкрепата от личен домашен асистент. Работим за надграждане на тези програми и вярвам, че това ще бъде сериозна подкрепа за самотните възрастни хора в малките населени места и ще облекчи достъпа им до публичните услуги.

 

Източник: Iconomist.bg | линк към статията