Зорница Русинова: 70 000 работни места за висококвалифицирани кадри ще се открият тази година


Непрекъснато говорим за връщането на младите и образовани българи обратно в страната. Имате ли данни каква е тенденцията през последните години?

Една от най-големите ценности на ЕС е възможността хората да си намират работа във всяка една страна членка, както и да учат. Много е хубаво, че български студенти имат възможност да учат в престижни университети в цяла Европа, но амбицията на нашата държава е, след като тези млади хора получат добро образование, да се върнат в България.

През тази година забелязваме за пръв път една позитивна тенденция, при която за първи път почти се изравнява броят на хората, които заминават в чужбина и тези, които се връщат. За миналата година това са около 16 000 души, предимно млади хора.

На територията на Германия има около 6 000 български студенти, които учат в различни университети. Може би, горе-долу толкова са и във Великобритания.

И през тази година започнахме една амбициозна програма, заедно с българските работодатели, да представим привликателността на работата в България, не само от гледна точка на конкретното работно място, а като малко по-пълен пакет от мерки, които държавата може да предприеме.

Не трябва да забравяме, че България в много отношения е най-щедрата европейска държава, от гледна точка на законодателството. Първо, по отношение на майчинството, второ – по отношение на правата на работниците. Има сектори, където ръстът на заплатите и доходите могат да се конкурират с европейските. Разбира се, все още имаме да наваксваме.

Тенденциите са добри, тъй като България е една от десетте страни с най-бърз темп на нарастване на доходите. На второ място сме по нарастване на потреблението за миналата година. Тенденциите не са само в резултат на действията на държавата, гарантирайки през повишаването на минималната работна заплата с 10%, повишаването на доходите, но и повишаването на средните работни заплати всяка година – между 10-12% всяка година.

Има сектори, например IT секторът, където ръстът на заплатите е с 18%. IT секторът е може би най-бързоразвиващият се и най-динамичен сектор в България. Средната заплата там е над 3 000 лева. Когато сравним за един млад човек перспективата да получи добро кариерно развитие в България, спрямо някоя от големите европейски столици, където начинът на живот е доста по-скъп, отколкото в София, бихме могли да предложим, заедно с българските работодатели, качествено работно място. В България има ниски данъци, особено, когато става въпрос за по-високи възнаграждения, ние имаме плоска данъчна ставка – в Германия или Великобритания данъците варират между 20-30%, осигуровките са доста по-високи, има множество такси.

Оптимисти сме и ще продължим да работим. Проведохме няколко форума с около 700 студенти – два в Германия, един във Великобритания, един във Виена, а ни предстои и такъв в Холандия.

Когато имаме предвид моментното състояние и развитието на българската икономика, колко висококвалифицирани млади хора не достигат?

Пазарът на труда през последните няколко години е много по-различен. Първо, ние сега изобщо не говорим за безработица – тя е рекордно ниска. Около 80% от българските работодатели се оплакват от липса на кадри, не само като брой хора, но и като подготвеност на кадрите.

Тенденциите се запазват. Прогнозите ни за след 10 години са, че много по-добре ще се реализират хората с висше образование. През миналата година, заетостта на хората с висше образование е 89%, като тенденцията е да се увеличава. Това на практика означава, че всеки един човек, който завършва висше образование, би могъл да си намери работа в България.

Не само инженерните специалности са най-търсени. Тенденцията е, че в сферите на образованието, здравеопазването и социалните дейности също ще бъдат сектори, в които ще се търсят хора с висше образование. Там са най-големите ни предизвикателства. Очакванията ни са за около 70 000 работни места за висококвалифицирани специалисти.

Съвсем скоро Агенцията по заетостта проведе проучване сред работодателите в България. Очакванията за следващата 1 година е да се открият над 300 000 работни места. Най-сигурната инвестиция човек да има високи доходи и добра работа, е образованието.

Затова е и целенасочената политика на правителството за повече инвестиции в образованието. Не трябва да подценяваме и краткосрочните мерки, които държавата прилага. Това са възможностите за обучение, за квалификация и за привличане на млади хора, за да се интегрират бързо на пазара на труда.

Сякаш данните на НСИ показват, че голяма част от висококвалифицираните млади хора се връщат, защото намират реализация, но това не се отнася до нискоквалифицираните. Има ли и за тях достатъчно и добре платена работа или условията на Запад са по-добри?

Считам, че всеки един човек, който иска да се върне в страната си, е добре дошъл. Има достатъчно много места за развитие.

Разбира се, темпът на нарастване на заплатите в някои от секторите, където се предполага висше образование, особено в сферата на технологиите, е много по-бърз от останалите. Разбира се, големите центрове на икономически растеж – София и големите градове, са доста по-привлекателни, отколкото малките населени места. Голяма част от хората, които са с по-ниска квалификация и работят по-нискоквалифициран труд в европейските страни, са от по-малките населени места.

Затова през миналата година стартирахме една нова инициатива – иновативна дори и за ЕС – възможности за микрокредитиране. Тя до голяма степен ще откликне на някои от нуждите. Първо, ще можем да подкрепим инициативността на младите хора, които искат сами да развиват бизнес.

През ОП „Развитие на човешките ресурси” за първи път създадохме програма за микрокредитиране. Към момента сме договорили ресурс от малко над 3 милиона лева.

Има около 100 кредита, които вече са раздадени. Приоритетни за нас са хората, които са до 29 години, безработни и от малките населени места. Виждаме, че кредитите, които до момента са раздадени (те са с добри преференциални лихви, възможност за теглене до 50 000 лева, 2 години гратисен период) са много разнообразни.

Някои от тях са в малките населени места, където един човек, който иска да остане в мястото, където е роден и няма друг работодател, който да предложи работа, би могъл да открие малка семейна фирма. Примерите са различни – за зъболекарски кабинет, микропредприятия за обработка на дървени материали, фризьорски и козметични услуги, ресторанти.

Надяваме се със следващите порции финансиране, които ще подпишем през следващата седмица, за около 20 милиона лева, да дадем още повече възможности на хората да развиват своето предприемачество. В голяма част от населените места, където липсват големи работодатели, много от хората не са склонни да пътуват всеки ден до работното си място в друг град или искат да останат в малкото населено място, така че, това е добра възможност за тях.

И в тазгодишния бюджет на България нямаше заложени политики за младите – например, нисколихвени заеми за образование или за жилище. Не е ли крайно време Вашето министерство и правителството да разработите стратегия за даване на безлихвени заеми на младите срещу ангажимент да работят за българската икономика?

Кредитирането в сферата на образованието се подкрепя от МОН. Не трябва да забравяме, че голяма част от университетите са държавни и са с много ниски такси. Така че, достъпът до висше образование не е труден. По-скоро е въпрос на желание, знание и амбиция на младите хора, не толкова на финансовите възможности. Има доста инициативи за подкрепа на младежи от уязвими групи със стипендии.

Една от инициативите през тази година е насочена към една от най-уязвимите групи – децата, които живеят в центрове за настаняване от семеен тип. Това са деца, които в повечето случаи или са изоставени от родителите, или са загубили семействата си. Много често, когато тези деца завършат училище, нямат професия и имат нужда от допълнителни знания и умения, за да могат да се адаптират към пазара на труда.

Много често, когато тези деца завършат училище, нямат професия и имат нужда от допълнителни знания и умения, за да могат да се адаптират към пазара на труда.

По отношение на жилищната политика – размерът на лихвите на ипотечните кредити, бумът на строителството дават добри възможности за младите семейства. Много по-привлекателни са условията на банките в сравнение със западноевропейските банки.

Свидетели сме, че от година на година се увеличават работните заплати. Увеличава ли се и покупателната способност? Къде се намираме като покупателни способности днес и преди 10 години спрямо европейските стандарти?

Не само ръстът на заплатите и на БВП са позитивните тенденции. За миналата година България е на второ място в Европа по най-висок ръст на индивидуалното потребление. Покупателната способност през 2009г. е била 43% от средната за ЕС, през 2018г. е над 50%. Тоест, наистина има една позитивна тенденция.

Продължаваме със сериозните инвестиции в сферата на образованието, защото най-сигурният начин да има високи доходи и да се развиват бизнеси с висока добавена стойност, е инвестицията в образование. Това са тенденции за преструктуриране на икономиката, които се виждат във всички европейски страни. Европа е много по-различна от преди десет години, когато безработицата беше много висока, особено след икономическата криза.

Започва коренно да се променя начинът на предлагане и търсене на пазара на труда. Идеята за това е едно работно място да е водещото по отношение на предлагането, тоест, работодателите да правят целенасочени инвестиции. Това започва да се променя като философия. Голяма част от големите инвеститори започват да ориентират бизнесите си спрямо потенциала на хората, с които разполагат в определени населени места.

Това са тенденции, които засягат въобще темата за бъдещето на труда, за дигитализацията. За нас оттук нататък, като политика, е важно да насочим повече инвестиции в тази сфера.

 

Източник: debati.bg | линк към статията