За да привличат специалисти, компаниите дават бонус - работен ден до петък на обяд.
Вече се наблюдава миграция от Западна към Източна Европа, бавно върви и към България
Показваме в цифри на завършващите в чужбина млади българи колко е привлекателно да работят у нас
Амбицията ни е следващия програмен период да инвестираме 500 млн. за цифрови учения

 

- Г-жо Русинова, статистиката сочи, че за първи път младите хора, които се връщат в България, са повече от тези, които я напускат. Пресякохме ли вече страшната тенденция на изтичане на мозъци от България?

- Винаги съм гледала позитивно на нашата работа. Наистина един от притеснителните проблеми на България е демографията и фактът, че много млади хора заминават да учат в чужбина като след това остават да работят зад граница. Но от друга страна трябва да гледаме на тези млади хора като на бъдещ потенциал. Икономиката на България расте, пазарът на труда се променя, Европа също се променя. За разлика от моето поколение, днес един млад човек може свободно да отиде в Германия, Великобритания или САЩ, да получи качествено образование и да се върне да работи в България.

- Заедно с Агенцията по заетостта и Български кариерен форум започнахте срещи с младите българи в Западна Европа, на които им представяте в цифри условията за живот и работа у нас, за да ги убедите, че животът в Родината вече не е по-лош, дори в някои отношения е по-добър. Какви са резултатите от срещите в Мюнхен, Кьолн, Лондон, Виена?

-  Правим срещите в партньорство и с работодателски организации. Целта ни е да покажем колко привлекателно е да работим в България. Да, получаваме критики, когато го кажа, защото в България има много трудни райони с безработица. Но ние продължаваме и с национални, и с европейски средства приоритетно да насочваме и бюджета, и усилията си към хората без образование, на които е трудно да се интегрират на пазара на труда. Даваме възможност на работодателите да обучават кадрите, които са необходими за развитието на бизнеса им. В момента България е една от десетте европейски страни с най-бърз темп на нарастване на доходите. Ежегодно заплатите се увеличават, средните работни заплати по сектори се вдигат с около 10-12%. В IT-сектора, например, ръстът във всяка от последните 2 години е 18 %. Големите градове София, Варна, Пловдив, Бургас имат доста по-високи от средната за страната заплати.

- Каква е средната заплата в IT-сектора?

- Около 3000 лева вече. Такава е и в енергетиката, и във финансите.

- Как протичат срещите с младите българи в Европа?

- Предварително вземаме информация от университетите за броя на студентите и специалностите им. В Германия, например, има 6000 български студенти. Даваме информация за специалностите им на фирмите, за да направим максимално добра стиковка между свободните работни места и специалността на студентите. На срещата даваме съпоставка с примери - как би живял един млад човек, който е завършил "Информационни технологии" в Германия, около Мюнхен или пък в Англия, ако остане там, където е учил или в София. Стартова заплата в Лондон е малко над 3000 паунда, в София - малко над 3000 лева. Но какво остава от тях след данъците, осигуровките и основните разходи? България е с най-ниските налози - плосък данък. В Германия и във Великобритания, когато става въпрос за по-високи доходи, данъците варират между 20-30 и над 40 %. При споделянето на осигурителните вноски между работодател и работник, у нас процентът за служителя е много по-нисък. В Германия и Великобритания скача до 13-15-16%.

- Какви са разликите в разходите за живот?

- Съществени. В Германия и Великобритания цената на жилищата, наемите, лихвите по ипотечните кредити за апартамент са по-високи, отколкото в София. Градският транспорт, детските градини, достъпът до интернет, здравеопазването също са по-скъпи. Представяме пред студентите обаче и сравнения в по-малките населени места в България, защото някои от фирмите, които са ни традиционни партньори и участват във всички форуми, работят в градове като Пазарджик, Шумен и т.н. Там цената на живота е доста по-ниска от тази в София. Когато един млад човек избира къде да се развива, след като завърши образованието си, определящи са възможностите за кариерно развитие. А в страна като България - поради естеството на фирмите и динамиката на пазара на труда, един млад човек може много по-бързо да мине през кариерната стълба на своето развитие и да стигне до висока мениджърска позиция за разлика установения ред в големите корпорации на Запад. Това също е предимство.

Предимство е и трудовото ни законодателство, което е повече в полза на работника, отколкото на работодателя. България е страната с най-дълго и продължително майчинство, плюс инициативите, които правим за подкрепа на младите хората, така че бързо да се връщат на пазара на труда.

- Какви са конкретните резултати от срещите?

- В тях участваха над 700 души. Вече имаме първите подписани договори за младежи, които завършват тази година, връщат се лятото и веднага започват да работят. Много от младежите се връщат през лятото за стажове в компаниите. Част от фирмите предлагат допълнително здравно осигуряване, работа в петък само до обяд, спорт, тийм билдинг, почивки.

- Извън IT-сектора какви други специалисти търсят компаниите у нас?

- Високообразовани с инженерни специалности, мениджмънт, финансисти. Ще продължим с тези форуми през есента в Холандия, където учат много български студенти. Надявам се да обединим усилията си с инвеститорите, които работят в България, за да можем да разкажем, че България е добро място за работа и перспективите са добри. Последните няколко години министерството започна много сериозно да работи по темата за прогнозиране на нуждата от работна сила.

- Кои ще са най-търсените специалности?

- Прогнозите ни показват, че в следващите 10 години може би, разбира се, IT-специалистите и инженерите ще са най-търсени, но сферата на здравеопазването и образованието има също сериозен глад за кадри.

- Какво ви питат младите хора на тези срещи?

- Какво е трудово законодателство, осигуряването, задават въпроси за специфични за сектора възможности. Но понякога ни питат откъде сте взели тази информация?

- Звучи толкова добре, че не ви вярват?

- Да, налага се да обясняваме, че данните са от Националната статистика. Но срещите ни зареждат с огромен ентусиазъм. Младежите ни казват, че идват на форумите не само да разберат за конкретно работно място, но и да чуят достоверна информация от държавата - какво е състоянието й, какви са перспективите, какви са прогнозите ни за доходите.

- Колко и какъв тип компании участват?

- Най-разнообразни - финансови институции, застрахователни компании, доста чужди инвеститори, австрийски, немски, които оперират в България също, производство на най-различни видове машини. Средно около 30-40 фирми участват във всеки един от форумите. Не знам дали е публично известно, че например офисът на всички IT-услуги на "Файнейшъл таймс" е в България. Доста голям интерес има от Асоциацията на аутсорсинг фирмите, които също предлагат добри и качествени работни места. Традиционни производители на бяла техника в България и големите търговски вериги също участват. От тук нататък ще правим  секторно ориентирани борси, за да може завършващи млади хора да бъдат насочени към типа фирми според специалността им.

- Мотото на тези срещи е "Мечтите се сбъдват в България". Каква е българската мечта?

- Всеки млад човек трябва да експериментира. Нужно е да се възползваме от европейската ценност днес да можем да работим в България, утре - в Германия, след няколко години отново да се върнем тук. Една от предпоставките всеки млад човек да сбъдне мечтата си, да има семейство, да се развива кариерно, да има добри доходи и да се чувства щастлив, е да бъде до близките си хора, до приятелите си, с които е израснал. Затова е реалистично тази мечта да се осъществи в България.

- Проф. Антоанета Христова като член на Съвета за българите в чужбина лансира идеята да се създаде ново министерство, което специално да се грижи за българите в чужбина. Какво е мнението Ви?

- Дали ще има отделно министерство, което да се грижи за българите в чужбина, или не, не е от съществено значение. Съществено е какво държавата прави, за да се погрижи за българите в чужбина. Да сме сигурни какви са причините тези хора да са заминали. Защото  голяма част от случаите причината е икономическа миграция. Но трябва да сме наясно и какви са съвременните тенденции на икономиката и на пазара на труда. Не трябва да пренебрегваме факта, че тенденцията на миграция от Западна към Източна Европа започва да става видима. В някои от малко по-добре икономически развитите страни като Унгария, Полша, Чехия тя е доста по-видима. Но лека-полека върви към България и към Румъния.

- Вицепремиерът Томислав Дончев отвори големия дебат за необходимостта от икономическа трансформация - от производство на ишлеме към производство на стоки с висока добавена стойност. Как това ще промени пазара на труда?

- Икономическата трансформация със сигурност ще промени пазара на труда. Той следва икономическото развитие, но зависи и от демографското развитие на страната. Не трябва обаче да подценяваме новите тенденции и темата за бъдещето на труда. В момента заради новите технологии, които навлизат и цялостното развитие на човешкия потенциал, а също и заради глобалната демографската картина, при която все повече хора ще излизат на пазар на труда с по-малък брой работни места, се променя начинът на търсене и предлагане на труд. Водещи стават знанията, уменията, качествата на всеки човек. Водещо вече не е конкретното работно място, за което се търси човек, а обратното - човекът с неговите знания и умения определя кой ще го вземе на работа. Човекът става водещ в търсенето и предлагане на труд. Затова инвестициите в образование, в компетентност и в ключови умения са много важни. Нашата амбиция е, особено в контекста на следващия програмен период, да направим поне мащабни инвестиции в цифрови умения - поне 500 милиона. Става въпрос за базови на голяма част от хората, по-специализирани в зависимост от професиите и допълнителни цифрови умения, които ще служат като превенция на маргинализацията. Защото скоро ще говорим за социално изключени групи не само от пазара на труда, но и от обществения живот защото  нямат цифрови умения. Данъчна декларация, например, съвсем скоро ще се подава само по електронен път. Така че един възрастен човек, който отдава жилището си под наем ще трябва да може да си попълни и подаде декларацията.

Нашите прогнози до 2035 година сочат, че все по-малко ще бъде търсенето на хора с висше и с ниско образование и все повече ще се търсят хора със средно образование и с технически учения. Това е сигнал, че в сферата на услугите, здравеопазването, образованието също ще има глад за кадри.

Екатерина Николова

Източник: standartnews.com | линк към статията