Позиция на България относно Регламента за създаването на Европейската агенция по труда


На 6 декември участвах в заседание на Съвета на ЕС по заетост и социална политика в Брюксел, Белгия. По време на форума беше постигнат общ подход по Регламента за създаването на Европейската агенция по труда. Работата по това законодателно досие започна по време на Българското председателство на Съвета.

Представих позицията на България. Страната ни подкрепя създаването на Европейската агенция по труда и възможността чрез нейната дейност да се подпомагане достъпа до информация относно правата и задълженията в случай на трансгранична трудова мобилност на работници, работодатели и националните институции.

Ясно изразих нашите опасения относно включването в обхвата на Регламента на автомобилния транспорт и разпространих декларация. Предвидените съвместни проверки в областта на автомобилния транспорт се извършват и понастоящем от българските контролни органи, в сътрудничество с другите страни членки, в рамките на членството ни в европейски организации, като например Еuro Controle Route (ECR). Считаме, че законодателството в автомобилния транспорт е специфично и поради това към момента секторно е отделено от трудовото и социалното.

Съветът на министрите по заетост и социална политика постигна политическо споразумение по препоръката за достъпа на работници и самостоятелно заетите лица до социална закрила. В изказването си в дискусията по тази тема подчертах, че България оценява усилията на Австрийското председателство и подкрепя целите на препоръката да се подобри и разшири обхватът на социална закрила на заетите, особено на работещите в нетипични форми на заетост и самостоятелно заетите лица. Въпреки това България счита, че препоръката следва да отчита по-добре националните особености на осигурителните системи на държавите членки, като в тази връзка желае отново да потвърди своите притеснения относно предвиденото разширяване на обхвата на формалното покритие на самостоятелно заетите лица за трудова злополука и професионална болест, дори и на доброволна основа. Това е несъвместимо с основни принципни положения на българския осигурителния модел, при който тези рискове са присъщи само за работниците и служителите, което на практика ще доведе до невъзможност на страната да изпълни препоръката в тази част.